Блог и коментари Feed Informer http://feed.informer.com/images/fd.gif http://feed.informer.com/ http://app.feed.informer.com/digest3/OO6QWA7GHQ.html Respective post owners and feed distributors http://feed.informer.com/ <p class="plain">Заглавието на тази статия всъщност е манипулативно - нямам намерение да дискутирам казуса, повдигнат от случаката с Ники и Павел от Асеновград (виж <a link="" target="_blank" href="http://www.facebook.com/group.php?gid=80671308548" class="plain">темата във Facebook</a>). Притеснението ми е за системата ни от ценности и за това дали ще имате търпение да изечетете целия текст :)<br><br>Една полякиня, полският консул, българската полиция и българските социални служби изпълняват съдебно решение за връщане на две деца при майка им. До тук - нищо особено. Първата особеност е, че майката и бащата не са разведени и децата всъщност още не са присъдени на никого. Решението на съда не е точно в полза на майката, а гласи, че децата трябва да живеят при нея, докато не бъде решена съдбата на семейството като цяло. Т.е. става дума за  съдебно решение, което определя <i>временната</i>, а не окончателната съдба на тези деца. Това е важно не за друго, а за да можем да оценим стойността, тежестта на конкретния казус в системата ни от ценности, за която смятам да говоря по-надолу.<br><br><br>В западното общество ценностите обикновено са подредени така: животът, децата, семейството, законът, моралът, собствеността и нататък всичко останало. Дори не съм сигурен дали правилно подреждам първите две, но все пак допускам, че инстинктът за самосъхранение в някакъв случай може да се окаже по-силен от всяка ценностна система. Няма спор, обаче, че <b>всеки би нарушил закон, за да защити семейството, децата или живота си</b>.<br><br>За всеки човек, споделящ същия пакет от ценности, е неразбираемо и шокиращо, когато някой ги пренарежда. Шокиращо е например, когато някой постави собствеността преди морала или живота. Не сме съгласни, че може да убиеш или откраднеш, за да се сдобиеш със собственост, нали? Но и не сме съгласни също да се лишим от собствеността си за някаква по-маловажна (за нас!) ценност, като например мира в Близкия  изток. Но пък всеки би оговорил с да, ако го попиташ дали би убил, за да спаси децата си. <b>Градация на ценностите - ето това е, което определя и дефинира една култура</b>. <br><br>Нарушаване на тази градация е дълбоко неприемливо за всеки човек. Затова например не разбираме защо за някой може да е съвсем естествено да се бухне със самолет във висока сграда и да избие над 1000 човека. В неговата система от ценности, обаче, животът не е на върха. Изглежда има по-важни неща. Идеята, че Аллах (или  каквото там е мотивирало онези хора)  може да е по-важен от живота на толкова много хора, ни шокира дотолкова, че сме склонни да започнем война (може би защото нищо по-добро не ни хрумна, но това е друга тема).<br><br>Съвсем по същата логика обществото сега е <b>шокирано, че не децата, а правото е на върха в ценностната система на хората, замесени в случая</b> - от майката до социалните работници. Добре, тя е в правото си, но наистина ли правото е върховната ценност? На министъра на правосъдието може и да е, но за повечето хора - едва ли. <br><br>Има много други случаи, в които законът умишлено не се прилага, за да не се създава конфликт на ценностите. Например не разрушаваме циганските гета, за да не оставим много хора (предимно деца!) без покрив. Не разгонваме просяците и хлапетата, които ни мият стъклата по кръстовищата, не арестуваме проститутките, не глобяваме пешеходците за неправилно пресичане. Възмущаваме се, когато нов собственик на сграда иска да изгони социално слабите й обитатели, които е "наследил". Или когато общината продаде детска градина за нощен бар, когато областният управител подписва заменки, когато ... хайде да не изброявам колко <b>много неща са напълно законни, но не са морални</b>. Сигурен съм, че който е отделил време да прочете написаното, вече е наясно, че има <b>градация на ценностите и правото не е на върха на тази пирамида</b>. Има и по-важни неща.<br></p> http://www.mitko.com/pc_url_547655 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_547655? Sun, 31 May 2009 04:43 GMT <p class="plain">В <a link="" target="_self" href="http://www.mitko.com/blog.html?fb_10252_anch=503336" class="plain">предишния си постинг</a> по темата започнах нещо като анализ на текущата политическа ситуация. Днес няма да го довърша, но ще обясня защо казах, че още не е време за промяна. Ще обясня и какво ме ядоса, респективно провокира да се занимая с темата.<br><br><br>Агенция <a link="" target="_blank" href="http://www.mmlinks.net/" class="plain">Маркет линкс</a> публикува своето поредно изследване на обществено-политическите нагласи за април 2009 г. До тук - нищо особено. Кой за кого ще гласува, за кого няма да гласува и т.н. Интересът ми бе привлечен всъщност от най-важния, според мен, въпрос - <b>ако можехте да гласувате с две бюлетини, коя партия щеше да е вашият втори избор</b>.<br><br>Защо смятам втората партия за по-важен показател от първата? Защото за първия си избор можеш да бъдеш повлиян от много неща, включително реклама, компромати, актуални новини и т.н. Може също да си си изградил някаква идентичност, да смяташ себе си за "ляв" или "десен" и поради това да приемаш, че ти просто трябва да гласуваш за номиналния носител на съответната идея. Може просто да си влюбен, какъвто беше случаят със Сакскобургготски и сега с Борисов ("влюбен" в случая означава, че си направил емоционален избор и не слушаш, дори не искаш да слушаш рационални аргументи). А може да си избрал едните, защото просто мразиш другите по някаква причина (наказателен вот). Така че на първият ти избор не може да му се има доверие. Да, той в крайна сметка решава изхода от състезанието, но не е показателен за твоите трайни нагласи.<br><br>Да видим сега коя всъщност е резервната партия според това коя е основната. И ето я изненадата - няма такова разделяне. Без значение коя ти е основната партия, вторият ти избор е ГЕРБ (с изключение на самите ГЕРБ и Движение Напред, чиито втори избор е Атака. Абсолютно всички останали (БСП, Атака, ДПС, Синята коалиция, РЗС, НДСВ и Новото време) посочват като втори избор Бойко Борисов.<a link="" target="_blank" href="http://0704.netclime.net/4_2/000/000/0b8/3a8/12415150981569514.jpg" class="plain"><img width="315" align="right" alt="кликни за уголемяване" src='http://0704.netclime.net/4_2/000/000/0b8/3a8/12415150981569514.jpg' style="margin: 15px 0px 15px 15px;float: right" bmargin="15" height="200" border="0" daid="466982" title="кликни за уголемяване" lmargin="15" rmargin="0" tmargin="15"></a><br><br>Какво означава това? Означава, че поне в България, поне през 2009 г. идеята, че парламентът представлява отделните елементи на обществото, е пълен фарс. И проблемът не е в парламента или в хората, избрани в него, а в самото общество.<br><br>Защо? Защото то си няма никаква представа какво всъщност иска. Идеята на представителната демокрация е, че всеки участва в управлението, като посочи кой да представлява неговите интереси. Тези интереси се групират в партии, които чрез съревнование помежду си и чрез редуване във властта, както и с поделянето на тази власт, да постигнат баланс между противоречащите си интереси на отделните групи от населението.<br><br>И ето тук е ключът от палатката. Тези интересите по дефиниция си противоречат. Интересът на баба ми е да има по-голяма пенсия. Тъй-като пенсиите се плащат от осигуровките на работещите, баба ми е заинтересована тези осигуровки да са по-високи, докато аз съм заинтересован да са по-ниски, защото пряко ми бъркат в джоба. Млекопроизводителите искат субсидии, но аз не пия мляко и не виждам защо трябва чрез данъците си да им плащам на тях, вместо срещу тези пари да получа по-добри пътища, по които да си карам колата. Това са елементарни примери, но те показват, че какъвто и разрез да се направи на обществото (по социален статус, по възраст, по местоживеене, абе по каквото и да се сетиш), то е пълно с противоречия. Как е възможно един и същ човек да олицетворява едновременно всички, ама абсолютно всички интереси? Не може, ама ги олицетворява. Факт.<br><br>Ето затова упражнението по избори в момента е безсмислено. Ще изберем Бойко Борисов, той ще е натоварен с очаквания от всички (дори от тези, които не са гласували за него, защото той им е втория избор!), но понеже не може всички интереси да бъдат в еднаква степен задоволени за кратко време, след 4 години ще го разпнем. И ще си изберем Сидеров, защото той е вторият избор на тези, на които Борисов е първия. Разслояване се получава чак при третия избор. Тогава хората вече започват да мислят с главите си и да припознават различен защитник на интересите си. Следователно поне още два мандата ще се лашкаме в усилията си да намерим "добрия цар" (идея, водеща началото си още от юдаизма, чиито прототип е цар Давид, а в християнската религия се олицетворява от Иисус, за което пък мюсюлманите не признават християнство за монотеистична религия, което пък е проблем в общуването между двете религии, което пък е съвсем друга тема).<br><br>С това доказах твърдението си, че не е време за промяна. Просто не сме готови да приемем, че промяна е нужна и че тя не означава смяна на Пенчо с Генчо. Аз смятам, че промяната трябва да е в няколко посоки:<br><br>Първо, <b>отговорността от групова (партийна) трябва да стане персонална</b>. Но не напълно и не самоцелно. Груповите интереси все пак не могат да се отстояват само от отделни личности, защото няма да има кой да формулира тези интереси.<br><br>Второ, в модерното общество всеки човек има сам по себе си различни интереси. Прекалено наивно е да смятаме, че по всички въпроси ще може да го защитава една личност или една група (партия). <b>По различни въпроси хората могат да се обединяват в различни групи</b>, а това е дефиницията на гражданско общество. Нещо, от което трябва да признаем, че сме много далеч.<br><br>Трето, сегашната структура на представителството е наследена от едни стари времена, в което то е бли на териториален принцип. Дори в общества, в които има мажоритарен избор и двукамарен парламент, горната камара (камарата на лордовете, сенатът и т.н.) отново се избира на териториален принцип - отделни територии пращат там свой представител. Някой може ли да ми обясни в глобалния свят какъв е смисъла на това? <b>Защо София и Варна трябва да изпращат отделни свои представители в ЦЕНТРАЛНАТА власт?</b> Защо при един мажоритарен вот аз не мога да избирам всичките 31 предствители, а само тези, които са закотвени в моя избирателен район? От къде накъде аз съм приравнен на крепостен селянин по отношение на правото ми на избор? Исторически ми е ясно защо е така, но не ми е ясно защо ОЩЕ е така?<br></p><p class="plain"><br></p><p class="plain">Митко<br><br></p> http://www.mitko.com/pc_url_510479 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_510479? Tue, 05 May 2009 05:19 GMT <p class="plain">По принцип избягвам да правя политически коментари, при това го избягвам с упоритост, която понякога изненадва близките ми познати. Няма да обяснявам твърде подробно защо ги изненадва, само ще кажа, че снимките с политици, които виждате в страницата <a link="" target="_self" href="http://www.mitko.com/photo.html" class="plain">Снимки</a> в сайта ми съвсем не са единствените. Имам такива с всички действащи български Президенти и министър-председатели от Тодор Живков до Сергей Станишев, с много министри и депутати, дипломати и др. И нито една от тях не е случайна. Всички тези хора са ни семейни приятели, повечето от тях - от деца. Аз просто съм израснал в такава среда - още в детската градина първото ми "гадже" беше дъщеря на руски дипломат, второто - внучка на член на Политбюро. Приятелите ми от квартала бяха синове на министри, дипломати - български и чужди... Просто на такова място живеех, такива ми бяха съседите. Четирима души от входа станаха депутати, повечето - от БСП.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Вкъщи пък се провеждаха тайните сбирки на дисидентите и зараждащата се опозиция. Всичките сини лидери от началото на демокрацията, са направили първите си стъпки в нашия хол. Много важни държавни решения са взети в кухнята или на двора на вилата. Майка ми назначи Волен Сидеров за главен редактор на в. Демокрация и така го вкара в политиката (за което до днес я заяждаме и това е сериозно - не се шегувам, наистина тя го предложи на Румяна Узунова, когато американците й забраниха тя самата да стане). Аз самият се захванах с "партийно строителство" веднага, щом навърших 18 години (август 1989 г.) и съм сред 27-те учредители на Независимите студентски дружества (заедно с Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Гроздан Караджов, Петър Курумбашев и др.), един от създателите на СДС. Следващите 4 години съм бил постоянно член на Националния координационен съвет, участвал съм във всичко, което се е случвало - от кръглата маса, през студентските стачки, до приемането на Конституцията и излизането на част от сините депутати ("39-те") от Парламента, разпада на СДС, създаването на профсъюзите - абе всичко, което е определяло съдбата на България по онова време.</p> <p class="plain"></p> <p class="plain">Казвам това за да подчертая, че избягвам да говоря по политически теми не защото не ме интересуват и определено не защото не ги разбирам. Реално погледнато единствената причина да не съм действащ политик е моето нетърпение - не мога да чакам с години за да видя резултата от това, което правя, а и много се дразня, когато някой ми пречи. Основно заради това през 1993 г. смених работното си място на 4-тия етаж на Раковски 134 с такова в частния сектор. От тогава не говоря за политика, защото смятам, че не трябва да се смесва политиката с бизнеса и никога не съм го правил, макар почти никой да не вярваше, че е така. Същият е случая и с моя съдружник и приятел Вени Марковски - и той произхожда от същата среда (познаваме се от бебета), но неговите близки са предимно "червени", докато моите са предимно "сини". </p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Дори само този факт - съдружието на дете на известен дисидент с внук на (почти) член на Политбюро е достатъчно, за да стоим далеч от реалната политика и да не се занимаваме активно с нея, ако искаме да сме наистина успешни бизнесмени, каквито в края на краищата странахме. Но човек не може да избяга от съдбата си - кръвта вода не става, а и където е текло, пак ще тече. Публично не сме се занимавали с политика, но сме участвали по един или друг начин във всички дискусии, които са ни интересували; говорили сме с всеки политик за нещата, за които сме смятали, че е трябвало да си поговорим с него. С променлив успех.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">В последните две години имам натрапчивото усещане, че формата на управление вече не е удачна. Както и преди 20 години, започват да ме сърбят ръцете да се захвана да я променям. Задавам си въпроса <b>време ли е за промяна</b>. Отговорът, парадоксално, е <b>не, не е време</b>. Но пък е време да започна да формулирам идеите си и да се опитам да предизвикам размисъл. Защото именно това е причината да смятам, че е рано за промени - не се замисляме какво ни се е случило, защо и какво трябва да направим. Залитаме по първосигнални решения в стил "<i>Дай да сменим Пенчо с Генчо и всичко ще се оправи. А най-добре ще се оправи всичко, ако разпнем Пенчо или поне го пребием с камъни</i>". Дори идеята да си внесем управници от чужбина (приложена от Сакскобургготски с юпитата, после от Станишев с поканата за европейски "експерти") по същество е същата - дай да сменяме хора, докато попаднем на правилните. Изчерпали сме българите в България, дай да пробваме с българите в чужбина. И тях изчерпахме, дай да пробваме направо с чужденци. После ще пробваме с марсианци, ама резултатът няма да е по-различен. Не е важно кой, важно е как. </p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Ако структурата е добра, конкретната личност не е от значение. Така е например в САЩ. Илюзия е, че нещо там зависи от конкретната личност на Президента. Буш бил глупав, Обама бил незнам си какъв (предимно цветнокож - друго за него аз лично не разбрах), а преди това Клинтът бил свирил на каквото там му се свири. Всичко това е без значение, защото те са изградили система, която е устойчива и само разни дребни детайли зависят от личностите. Ако Майкъл Мур беше успял да вкара Фикус в белия дом, пак нищо нямаше да се промени съществено. Ако се замислим ще видим, че идеята на Майкъл Мур от 2000 г. е същата като тази на Алеко Константинов от 1895-та. Само магарето е сменено с цвете. <b>Разликата е, че при правилна система, дори фикусът ще се справи, докато при грешна такава, всеки ще стане на магаре</b>. Но да не се отклонявам.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">В следващия си постинг ще обясня защо смятам, че в народа <b>все още няма нагласа за дълбок размисъл по формата на управление</b> и защо ще бъдат направени <b>поне още един-два опита за смяна на хора</b>,  вместо да се напрaви опит за смяна на системата. А а в някой от по-следващите постинги ще се опитам да формулирам и мнението си какво според мен трябва да се направи, защо и евентуално - кога.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Аз всъщност имам две идеи - една авангардна (<b>да ликвидираме правителството, да заменим парламента с фирма за легализирани преводи от английски на български и да станем община към Брюксел</b> - и без това населението ни е колкото половин голям град, а парламентът освен да превежда европейски директиви друго положително не е свършил) и една реална (двукамарен парламент + други промени), но за съжаление с не по-голям шанс да бъде въведена скоро.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Митко</p> http://www.mitko.com/pc_url_503336 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_503336? Thu, 30 Apr 2009 04:41 GMT Благодарение на Петко Симеонов открих едно интервю на баща ми по радио "Свободна Европа"  от август 1989 г. (виж по-долу). Случката е следната:<br><br>Франция чества 200 години от Великата френска революция (нали си спомняте  - "свобода, равенство, братство"). В рамките на тези чествания се провежда и младежка среща. Освен официална делегация от Комсомола, организаторите канят индивидуално няколко деца на български дисиденти - дъщерята на Блага Димитрова Ханка, синът на Радой Ралин Кин (баща на евродепутата от "Атака" Димитър Стоянов), мен и още няколко, които честно казано не си спомням (ако се сетя ще ги добавя - трябва да видя кои бяха на прочутата закуска при Митеран). Властите обаче ни спират по най-различни причини. За всеки си бяха измислили по нещо. На Ханка например й взеха паспорта "за справка" от Външно министерство, тъй-като тя беше виетнамски гражданин. После й го върнаха, но тя изпусна полета. Някой от поканените беше взет запас (май беше Кин, но не съм 100% сигурен). За мен нищо не бяха измислили и просто ми взеха паспорта. По онова време международните паспорти не си стояха у хората, а се съхраняваха за "по-безопасно" в МВР (дори не в МВнР, което ги издава, а именно в МВР). Паспортът се даваше за да обиколиш посолствата и да си взмеш визите, но после беше длъжен да го върнеш в МВР. Аз си бях извадил всички нужни документи - покана от френска страна, бележка от военните, че не възразяват да напусна страната (изискваше се, ако не си бил войник), изходна българска виза (!), входна френска виза, билет за отиване и връщане и т.н. Паспортът ми беше издаден, всички визи бяха сложени (вкл. изходната!),  но в последния момент просто го задържаха не ми го дадоха. Ей-така, без никаква конкретна причина. Ако е имало някаква причина да не  напускам страната, трябваше например да не ми дадат изходна виза или изобщо да ми откажат издаване на паспорт. Но законова причина няма, затова всички документи се придвижват и издават, а накрая просто ти ги взимат. Трябва да отбележа, че всичко това се случва в деня, в който трябва да замина. Аз съм вече с куфара на път за летището, но от МВР не ми дават паспорта и не ми казват защо. Отговорът на служителите на гишето е "ами няма го, не е тук". В някакъв момент някой се сеща, че забраната е по политически причини и казва, че понеже имало делегация от комсомола, те били забранили на индивидуални участници да пътуват. С голям зор отиваме в международния отдел на комсомола, чиито шеф тогава е Росен Карадимов. Той не ни приема, но секретарката му обяснява, че няма такова нещо - наистина имало тяхна делегация, но те не са спирали никой извън нея да пътува и дори щели да ме вземат с тях, ако са знаели, че има такъв проблем ... Както и да е. След промените шефът на паспортния отдел случайно се среща с баща ми и му се извинява с думите "такова беше времето". А аз паспорта така и не си го получих. <br><br><br><br><p align="justify" class="plain"> <u>Отворено писмо на  <b><i>Марко Ганчев</i></b></u></p> <p align="justify" class="plain"> <b>Р. Узунова</b>: Ето, включих.</p> <p align="justify" class="plain"> <b>Марко Ганчев</b>: Отворено писмо до Кристиан Котино, Генерален секретар на Международната младежка среща „Париж `89а”, която се открива на 21и август тази година; от Марко Ганчев, поет, член на Клуба за подкрепа на преустройството в България, член на управителния съвет на Съюза на българските писатели, главен редактор на сп. "Апропо", което излиза и на френски език.</p> <p align="justify" class="plain"> <b>Р. Узунова</b>: По-високо, Марко, последното изречение повтори. </p> <p align="justify" class="plain"> <b>М. Ганчев</b>: <a link="_EXT_" target="_blank" name="Уважаеми генерален секретар,">Уважаеми генерален секретар,</a> благодаря ви, че поканихте за участие в Срещата сина ми Димитър Марков Ганчев, млад специалист по компютърни програми. Благодаря на френското посолство в София, за дето своевременно му даде входна виза. В последния момент отлитането му обаче, когато младежът държеше в ръцете си самолетния билет, за който също ви благодаря, българските власти спряха заминаването му. Представител на Паспортната служба ни обясни, че понеже в Международната среща „Париж `89а” участва официална група, подбрана от българския Комсомол, не се разрешава на младежи, поканени персонално от Вашата организация, да присъстват на срещата. Предполагам колко ще ви е трудно да проумеете това, но ако имате някой познат, който е живял при тоталитарна система, помолете го и той ще ви го обясни успешно. Поисках среща с по-висши представители на властите. Те ми обясниха, че не само нямат нищо против сина ми, но и го спират да не дойде на Вашата среща за негово добро: Вашата организация е била реакционна, вражеска спрямо България или е манипулирана от такива организации. Чрез нея те щели да манипулират и невинния млад човек. Попитах: „Как тази организация е приятелска за официалния Комсомол, който изпраща в Париж 35 души, но е вражеска, когато кани сина на писателя Марко Ганчев?” Обясниха ми, че официалните български участници били добре подготвени да дават политически отпор на Вашите идейни атаки, а такива като моя син били подготвени само да правят компютърни програми и нищо друго. Сигурно са прави и следва да уважите аргументите им. С това Отворено писмо ви моля да направите достояние до участниците в Международната младежка среща "Париж `89а" следния мой апел: „Млади хора, събрани да празнувате 200 годишнината от Великата френска революция, радвайте се през тия дни двойно и заради моя син, когото не пуснаха да дойде при Вас. Един български поет, прекарал младите си и зрелите си творчески години при тоталитарната система, ви казва: Свободата, дори когато е блян, е велико благо. На поколенията преди моето се случи да понесат физическите последствия от двете гигантски диктатури на ХХя век: Хитлеровата и Сталиновата. На моето поколение се падна да понесе предимно духовните тежести от това зловещо наследство. На вашето поколение пожелавам да смеси в съзнанието си нашите разкази за тези тирании с детските приказки за зли чудовища, за да можете да ги забравите, когато станете възрастни. Харесва ми девизът на вашата среща: "Да отпразнуваме свободата, да защитим демокрацията!". Търся начин да се присъединя към него /към девиза, тоест/ - макар за сега ние в България да не можем да сторим нито едното, нито другото.”</p> <p align="justify" class="plain"> Това е краят. Марко Ганчев, София, 18-и август 89-а година.</p> <p align="justify" class="plain"> <b>Р. Узунова</b>: Чакай, чакай… </p> <p align="justify" class="plain"> <i>(вероятно края на август 1989 г., ролка № 380)</i></p><p align="justify" class="plain"><br></p><p align="justify" class="plain"><i>заб: интервютата в Свободна Европа се правеха по телефона, като в повечето случаи връзката от квартал Изгрев, където живееха писателите, до Мюнхен, където е беше централата на радиото, беше невъзможна. По-голямата част от интервютата баща ми правеше от телефона на баба ми в друг квартал на София.</i></p><p align="justify" class="plain"><br></p><p align="justify" class="plain"><i>заб2: няколко месеца по-късно с Емил Кошлуков, Станка Желева Желева и др. основахме Независимо студенско дружество, на което в първите месеци  (преди СДС да получи сграда след "Кръглата маса)" аз бях "офицер за връзка". Т.е. моят домашен телефон беше телефона за контакти с НСД (сега ФНСД, един от учредителите на СДС). Новината за създаването на дружеството я прочетох от същия телефон в ефира на същото радио, но засега не успявам да открия стенограмата. Иначе това е първото ми "появяване в ефир" - есента на 1989 г. Някой път ще опиша и тази по-малко известна но не по-малко интересна част от живота ми - романтичните дни на прехода.<br></i></p> http://www.mitko.com/pc_url_470354 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_470354? Tue, 14 Apr 2009 03:43 GMT <p class="plain">Коментар на поредния опит на МВР да вкара промени в Закона за далекосъобщения, които да му дадат право безконтролно да следи кореспонденцията ни в Интернет.<br><br><object width="425" height="344"><param value="http://vlog.portal.bg/player/embed_player.swf" name="movie"></param><param value="false" name="allowFullScreen"></param><embed width="425" allowfullscreen="false" src="http://vlog.portal.bg/player/embed_player.swf" type="application/x-shockwave-flash" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" flashvars="file=http://vlog.portal.bg/files/videos/-348729078.flv&displayheight=344&logo=http://vlog.portal.bg/player/mini_logo.png&lightcolor=0xCC0000&title=BBT - 2009.04.02 - черно на бяло&usefullscreen=false" height="344"/></object><br><br>"Вярно е, че на МВР ще му е по-лесно да разследва, ако му се даде пълен достъп до тази информация. Още по-лесно ще му е да разследва, ако всяка сутрин и вечер се отчитаме в районното". И аз мога да разследвам, ако информацията ми е поднесена на бюрото и аз само трябва да я прочета. Да си размърдат малко дътата, да станат от бюрата и да вземат да свършат малко истинска полицейска работа - да наблюдават, да следят, да си изградят агентура и т.н.</p> http://www.mitko.com/pc_url_450334 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_450334? Sat, 04 Apr 2009 14:12 GMT <p class="plain">Този материал е с двегодишна давност, но чак сега намерих малко време за да потърся записи от някои мои участия в телевизиите и да ги съхраня тук. Всъщност преди два дни бях в ББТ и това ме подсети, че за разлика от печатните медии, казаното по телевизията някак си много лесно изчезва и се забравя.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain"><object width="425" height="344"><param value="http://vlog.portal.bg/player/embed_player.swf" name="movie"></param><param value="false" name="allowFullScreen"></param><embed width="425" allowfullscreen="false" src="http://vlog.portal.bg/player/embed_player.swf" type="application/x-shockwave-flash" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" flashvars="file=http://vlog.portal.bg/files/videos/1484886537.flv&displayheight=344&logo=http://vlog.portal.bg/player/mini_logo.png&lightcolor=0xCC0000&title=Milen Cvetkov - Torrentite&usefullscreen=false" height="344"/></object></p> <p class="plain"> </p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Предаването е излъчено на живо на 15.03.2007 - денят, в който се роди <a link="" target="_self" href="http://www.mitko.com/irina.html" class="plain">дъщеря ми Ирина</a>. Бях в родилния дом, когато ми се обадиха от екипа на Милен Цветков и ме поканиха да взема участие. Отидох в студиото директно от болницата. </p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Точно една седмица по-рано, на 8-ми март (!) добри хора ме предупредиха, че за следващия ден ми готвят арест и "екшън" в офиса - изземване на сървъри и т.н. (да, знам - изтича информация, но това е положението). Обикновено действат точно така - арестите, за които няма никакво основание и които са само с цел назидание, се правят в петък, обикновено към края на деня, за да нямаш време да си извикаш адвокатите, а 72-часовото задържане се постановява през почивните дни от някой дежурен начинаещ прокурор, който още не им е научил игрите и се натяга да бъде "полезен". Така си гарантират три нощи престой зад решетките, защото в понеделник сутрин, когато адвокатите, съдиите и "нормалните" прокурори дойдат на работа, неминуемо те освобождават.</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Аз бях готов да поема риска, защото знам много добре, че не съм нарушил никакъв закон. Но съдружниците ми казаха, че не искат да се забъркват в проблеми с властите и поискаха да изпълня исканията, а именно да спра сървърите (free.bol.bg), макар да няма нищо незаконно в самия сървър като такъв. За мен това си беше чисто изнудване, не по-различно от това на терорист, отвлякъл детето ти. Няма значение дали изнудването се упражнява от "частен" или от "държавен" терорист, то си остава изнудване. Разликата е, че полицията е призвана да те пази от изнудвачите, но кой може да те опази, когато самата полиция те изнудва?</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">Както и да е - това беше със сигурност най-гадната седмица в живота ми. Вместо да си прибера жената и бебето от болницата, аз защитавам публично някаква позиция, която дори не е в мой личен интерес, но пък я намирам изключително важна за свободата - в Интернет и изобщо. Вместо да празнуваме 8-ми март (който освен всичко друго е датата, на която с жена ми сме се запознали и имаме двоен празник), ние правим списък с телефоните на адвокатите. Вместо да подготвяме раждането на бебето, аз кроя планове как да избегна "засадата".</p> <p class="plain"> </p> <p class="plain">И я избегнах - в петък (8.3.2007) рано сутринта цъфнах сам в ГДБОП, взех с мойта кола този, който тъкмо подготвяше операцията и заедно с него отидох в следствието. Там ми показаха папката с моя "случай" (доста дебела - над 10 сантиметра). Аз им обясних, че не е важно да има подадени жалби, важно е те да са основателни (всички знаем, че не са). Въпреки това те бяха решени да "действат" - явно такава беше генералната линия и си я следваха твърдо. Но след като сам съм се явил при тях, нямат основания да ме арестуват - такъв арест (без заповед от съдия) може да има само при непосредствена опасност да се извърши престъпление, а аз определено няма как да извърша престъпление в сградата на Централния софийски затвор. В крайна сметка историята приключи (поне за онзи момент)с кръстосан разпит от трима следователи едновременно - "доброто", "лошото" и "тъпото" ченге. Аз винаги съм приемал тези разпити като интелектуално предизвикателство (нито ми беше първият, нито се оказа последният) и този път искрено се забавлявах от нестандартния нов персонаж. Работата на "тъпото" ченге беше да се прави на начинаещ, който е там само за да води протокола, но от време на време се оказва, че нещо не е разбрал и трябва да му го повторя с други думи, за да може да го запише. Честно казано, много добре се справяха - ако бях виновен в нещо, сигурно щях да си го изпея ;)</p> <p class="plain"></p> http://www.mitko.com/pc_url_449456 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_449456? Sat, 04 Apr 2009 09:29 GMT <p class="plain"><font class="alert">"Монитор"  6 юни 2008 , 20 стр.</font><br><br>Няма да бъда оригинален, ако повторя клишето, че интернет измества традиционните медии. Но се изненадах колко бързо и с какви темпове се случва това. Според <a link="" target="_blank" href="http://bp3.blogger.com/_7vt3Gz9IkAk/SEVpIZxXsoI/AAAAAAAAIA8/eJisNTaA1tc/s1600-h/Top_50_May.jpg" class="plain">данните за гледаемостта</a> на българските телевизии за целия месец май пред екраните никога не е имало повече от милион и двеста хиляди зрители. Общото време, през което зрителите са били над милион, е едва 14 часа и половина, от които 6 ч и 30 мин зрителите са гледали "Индиана Джоунс" и 3 ч и 30 мин - Шампионска лига. Всички останали тв предавания (новини, реалити и др.) общо са успели да задържат над милион зрители едва четири часа и половина! А само преди две години едно единствено вечерно предаване, което се излъчва двадесет часа месечно, можеше да привлече над два милиона зрители.<br><br>И тъй-като всичките 50 най-гледани предавания са в трите големи телевизии, може да се направи изводът, че само за две години около половината телевизионна аудитория е изчезнала, а не се е прехвърлила от една телевизия в друга. Около милион българи просто са спрели да гледат телевизия. И ако за намаляващите посетители в кината и липсващите продажби на музика може да се обвини пиратството (нещо, за което винаги съм бил готов да споря), то за изчезването на тв зрителите няма как да се намери толкова удобно оправдание.<br>Може би в детските години на интернет пиратството е изиграло определена роля, като е предложило старото съдържание в новата форма. Днес обаче в интернет има продукти, които осигуряват основните нужди от информация и забавление, без да копират пасивния модел на традиционните медии.<br>След още две години обществото ще се раздели доста отчетливо на две основни групи по отношение на формата на домашно забавление. Едните ще продължат да гледат тв и да слушат радио, но другите окончателно ще забравят къде им е дистанционното. Всички участници в този пазар (продуценти, медии, рекламодатели) ще трябва да произвеждат два съвсем отделни продукта - по един за всяка категория потребители. </p> http://www.mitko.com/pc_url_219978 в. Монитор, коментарът на Димитър Ганчев http://www.mitko.com/pc_url_219978? Tue, 10 Jun 2008 08:03 GMT <p class="plain"><font class="alert">"Монитор"   29 май 2008  , 27 стр.</font><br><br>На фона на всички критики и заплахи към България от страна на ЕС някак незабележимо мина <a link="" target="_blank" href="http://news.sagabg.net/item_7674.html" class="plain">похвалата на комисар Рединг</a> към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).</p><p class="plain"><br></p><p class="plain"> Причината този път да ни хвалят, е въвеждането на преносимостта на GSM номерата. Аз бих добавил и извоюваната <a link="" target="_blank" href="http://novini.dir.bg/2008/01/21/news2568452.html" class="plain">възможност за алтернативните телекоми да предоставят достъп</a> до интернет по ADSL технология (т.нар. битстрийм), което в известна степен е заслуга на същия екип в КРС. Но като се има предвид, че този "успех" е задължителен по закон и че идва със закъснение от почти година и половина, не виждам повод за гордост и радост от добре свършената работа.<br><br>А операторите, които с години се противопоставяха на тези регулации и използваха всички възможни средства за забавяне, <a link="" target="_blank" href="http://news.expert.bg/?id=161837" class="plain">сега се "оправдават"</a>, като изтъкват колко малко потребители са се възползвали от новите услуги. С други думи - защо ни пришпорвахте толкова, като никой не иска да си сменя оператора?<br><br>Смисълът от въвеждането на реална конкуренция в телеком сектора обаче е именно в това - да не ти се налага да си сменяш оператора, защото, заплашени от тази възможност, телекомите сами си уеднаквяват условията, правейки ги все по-изгодни за потребителя. Колкото по-малко потребители са си сменили оператора, толкова по-навреме им е била предоставена тази възможност. Дано когато дойде време за следващата телеком регулация - тази по таксуването на входящите обаждания, държавните ни мъже постъпят като такива и този път да се справят в рамките на нормалните срокове. </p> http://www.mitko.com/pc_url_215911 в. Монитор, коментарът на Димитър Ганчев http://www.mitko.com/pc_url_215911? Thu, 29 May 2008 06:00 GMT <font class="alert">"Монитор"   22 май 2008  , 27 стр.</font><br><p class="plain"><br><a link="" target="_blank" href="http://www.investor.bg/?id=63783" class="plain"><img width="127" align="left" src='http://0704.netclime.net/4_2/000/000/066/044/12114899111654733.jpg' style="margin: 15px 15px 15px 0px;float: left" bmargin="15" height="95" border="0" daid="262143" lmargin="0" rmargin="15" tmargin="15">Слухове за фалит</a> едва не бутнаха една българска банка, а с нея и цялата икономика. За разпространението им бяха обвинени два интернет форума - този на инвеститорите и този на майките. Освен това паниката съвпадна със срив в информационната система на банката. Преди точно 6 месеца, в броя от 29 ноември 2007 г., (<a link="" target="_self" href="monitor.html?fb_82373_anch=182878" class="plain">http://www.mitko.com/pc_url_182878</a>) под заглавие "Кой хакна борсата" коментирах обвиненията на комисията по финансов надзор към инвеститорските форуми за спада на борсата по онова време. Месец по-рано (25 октомври, <a link="" target="_self" href="monitor.html?fb_82373_anch=141686" class="plain">http://www.mitko.com/pc_url_141686</a>) направих връзката между форума на майките и този на инвеститорите. Коментирал съм и колко е важно информационните системи да работят безупречно.<br></p><p class="plain"><br></p><p class="plain">Разбира се, не очаквам финансовата общност да чете коментарите ми, но очаквам с течение на времето интернет-културата поне на икономически активните субекти да се повишава. Интернет вече е нещо сериозно, много сериозно. Всеки търговец, който си позволи да игнорира потока от информация в интернет, поема голям риск. Ами ако не ставаше дума за банка, <a link="" target="_blank" href="http://dnesplus.bg/Politics.aspx?f=100&d=223226" class="plain">зад която да застане правителството</a>, а за някой по-малък и по-беззащитен?<br></p><p class="plain"><br></p><p class="plain">За да сте онлайн, вече не е достатъчно да си направите уеб страница с официалната информация за вашия бизнес. Хората искат да знаят и какво се случва зад фасадата - какви са проблемите ви, как ги решавате, какво очаквате да се "счупи" и как сте се приготвили да реагирате, ако се случи. Неофициалната информация ще тръгне по мрежата със или без вашето участие, затова е по-добре да участвате в този процес и да не го подценявате. <br></p><p class="plain"><br></p><p class="plain">---<br></p><p class="plain"><i><a link="" target="_blank" href="http://forum.investor.bg/viewtopic.php?p=656990#656990" class="plain"><i>Друг мой коментар по темата</i></a></i><br> </p> http://www.mitko.com/pc_url_211902 в. Монитор, коментарът на Димитър Ганчев http://www.mitko.com/pc_url_211902? Thu, 22 May 2008 03:32 GMT <p class="plain"><i>Ровейки се за нещо из мрежата, попаднах на един материал, който съм писал през 1999 г. и реших, че е достатъчно актуален, за да си заслужава да го репостна отново:</i><i><br></i><br><a link="" target="_blank" href="http://search.bol.bg/discus/messages/49/50.html?1020061825" class="plain">Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 - 14:46</a><br><br>Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: "Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!". И веднага си отговаря - "Не е!".<br>А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!<br><br>Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.<br><br>Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай - на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът "всички сме равни", че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното... <a link="_EXT_" target="_blank" name="POST3095"></a> </p> http://www.mitko.com/pc_url_211150 mitko.com: Blog http://www.mitko.com/pc_url_211150? Mon, 19 May 2008 17:16 GMT